Меню
Ние, жените, сме капризни същества. Нещо като котките, но не съвсем. Трудни сме за разбиране, още по-трудни за задоволяване в какъвто и да е аспект. Почти никога не знаем какво искаме, а ако случайно разберем и го получим, сме склонни, без да ни мигне окото, да го захвърлим, защото всъщност нямаме нужда от него. Както казва един приятел: „Вие лягате с един акъл, а се събуждате с друг.”
Тези повече от объркващи женски характеристики не помагат особено на мъжете. Тъкмо когато някой младеж реши, че е завоювал девойката на сърцето си и е преодолял всички изпитания, се оказва, че не отговаря на някакъв съвсем несъществен или пък ирелевантен критерий, който го прави неподходящ. В действителност един мъж може да е красив, умен, успешен, галантен и въпреки това пак да не става. Защо?
Кои са тези мистериозни критерии, които биха накарали една дама да отхвърли иначе страхотен на пръв поглед мъж?
Звучи просто. Мнозинството би започнало да изрежда „мъж, който ме лъже”, „мъж, който ми изневерява, „мъж, който ме тормози психически или физически” (не дай си, Боже!), „мъж, с когото нямаме абсолютно нищо общо – интереси, ценности, идеали”, „мъж, с когото не изпитвам тръпка”.
Тръпката обаче е абстрактно понятие. Малко жени могат точно да обяснят кой е източникът на тръпката при взаимодействието с даден мъж и кои са тези черти на характера или нещо друго, които заличават всички други плюсове и убиват така нужното за една обещаваща връзка „за-за-зу”.
Разпитах приятелки и се позовах на собствения си опит, за да ви разкрия десет такива страстоубийци, широко разпространени сред жените.
Жените обичат да са силни и независими. Лавират между трудностите на живота, без да се оплакват и самосъжаляват, жонглират с един куп ангажименти, разкъсват се между работа, приятели, лични отношения, семейство, домакинство, хобита и самоусъвършенстване и с всеки изминал ден им се внушава, че трябва да бъдат добре смазани машини, които могат да се преборят както със сменяне на памперси, така и със сменяне на автомобилна гума. И макар да ни харесва да сме „нежни борци”, вътрешното ни Аз ни шепти, че все пак понякога искаме да сме слаби.
Когато един мъж не може да ни накара да се почувстваме малки, крехки и нежни, това е проблем. Мъжът по класическо правило е еманация на силата, достойнството, честта.
Напоследък обаче се появяват все повече младежи, които разчитат на жените повече, отколкото трябва, държат се прекалено незряло и след известно време ролите се сменят, а жената изгаря да се предаде поне за малко в нечия силна прегръдка, но тя просто не е достатъчна силна, за да я накара да се почувства истинска жена.
Всяко момиче си мисли, че иска груб мъжкар, но всъщност прекалените грубияни не са привлекателни. Постоянното пренебрежително отношение и липсата на уважение не са секси качества.
Другата крайност е не по-малко лоша. Имах приятел, който ме засипваше с комплименти, винаги казваше правилните неща, помнеше всичко, което не съм вярвала, че някой би могъл да запомни за мен, не се дразнеше от нищо в мен (или не признаваше, че го прави) и прекалено честно ми казваше, че съм прекрасна и че ме обича. Заради него намразих думата „прекрасна”, а ужасно милото му държание ме накара да го обикна, но просто като приятел.
Тези черти са уж типични женски такива, но се оказва, че не е точно така. Уморително е да слушаш мъж, който е спал накриво и цял ден се държи така, сякаш умира, или пък, не дай си Боже, мъж с настинка.
Още по-неприятно е да видиш групичка мъже, които обсъждат други хора до последния детайл с хапливи коментари и дори малко злоба. Това никога не е красиво, без значение представител на кой пол го прави, но елементът на изненадата при мъжкото клюкарстване влошава нещата.
Една приятелка ме попита дали харесвам мъже, които четат книги. Замислих се, защото псевдоинтелектуалците не ме привличат, но малко след това попаднах на човек, който ме грабна с думите си и начина, по който се изразява. Оказва се, че думите са един от основните фактори за привличане. Не е нужно мъжът да е Шекспир или Набоков, но е важно да може да се изразява добре, важно е и да пише грамотно.
Тук не става въпрос за финансовото положение, макар че то никога не може да бъде изцяло игнорирано. Става въпрос за мъж, който има своето място в обществото, обграден е от хора, които го ценят и уважават, и не му липсва авторитет. Това е еволюиралият вариант на мъжа-ловец. Мъж без такава сила няма сила и спрямо жените.
Ясно е, че живеем в ерата на новите технологии и социалните мрежи и няма как да не изпитаме влиянието им. Но мъжете, които нонстоп висят във Фейсбук или пък „туитват” по петнайсет пъти на ден, ни идват малко в повече. Има особен чар в мъжката увереност и по-добрата ориентация.
Когато тези две неща биват заменени от сълзливи статуси, споделяне на мелодраматични картинки със съдбовни послания и постоянно забит поглед в смартфона, нещата не са окей. Мъжете, които откриват адрес без помощта на wi-fi и GPS, са по-привлекателни. Точка.
Всяка от нас търси нещо определено в бъдещия си партньор, което да задоволи някакъв индивидуален идеал за мъж. От опита си мога да заявя – не мога да пожелая някого силно, ако не може да шофира, и то добре. Внимавам при кого се возя, защото ако видя мъжка ръка, която сменя скорости със сила, увереност и финес, мога просто да се влюбя в притежателя й.
Приятелка ми сподели друг такъв особен критерий – миенето на чинии. За нея е важно човекът до нея да поеме тази инициатива и когато го прави, да го прави добре.
Разбира се, не се изисква брутално пиянство или криминално досие. Но трябва да съществува нещо неправилно в иначе правилния човек. Ревността и пиенето на алкохол на теория са лоши за една връзка, но мъж, който си поръчва прясно мляко, докато дамата му отпива от чаша вино, или такъв, който никога не ревнува лудо, просто не предизвиква пърхането на пеперуди в стомаха.
Жените малко или много обичат сигурността, но когато тази сигурност се изразява в сиво ежедневие, спокойно и предсказуемо, става скучно. Мъжете трябва да правят изненади и да поемат рискове. Добра идея е да отвлекат за няколко часа момичето си и да го заведат на непознато място. Няма ли изненада и адреналин, нещата куцат.
И за финал нещо основно. Да, ние сме романтични, понякога сладникави и искаме да говорим с часове. Но освен това искаме разтърсващ секс. Ако мъжът до нас не ни кара да стенем и треперим, а след това да се размекнем като бита сметана, тихи, изтощени и сладостно удовлетворени – той отпада.
Весела Стоянова
© Vibrator.bg 2003 – 2024
