Феромони – какво представляват и защо действат

Половите феромони се явяват важно средство за сексуално привличане и комуникация у всички животни, включително човека. Те до голяма степен определят сексуалната привлекателност на жената и мъжа. Подсъзнателно влияят на човека, възбуждайки в него сексуалното влечение и желание.

Имат ли феромоните миризма?

Половите феромони практически не притежават миризма. Действат в много малки количества на различни от обонятелните рецептори, те на вомероназалния орган, намиращ се в носната кухина, а чрез него и на функциите, които се контролират от хипоталамуса (половото желание, половата готовност, дълбоките емоции, нивото на хормоните, зрелостта, агресивността или покорството и др.) Около 10% от мъжете имат в своята пот феромони, които ги правят особено привлекателни за жените. Това мистично, сексуално вещество се нарича андростерон.

Той се съдържа в кожата и косите на мъжете и когато се излъчва, сякаш изпраща към жените някакъв несъзнателно възприеман от тях сексуален призив. Когато жените казват, че не знаят защо те предпочитат един или друг мъж, това вероятно се дължи на “зова” на феромоните. Впрочем, андростерон произвеждат надбъбречните жлези, както на мъжете, така и на жените (при тях той се нарича андростенил).

Женският феромон се нарича копулин и основно присъства във вагиналната течност. В по-големи количества той се отделя от жените по време на овулация. Мъжете от своя страна пък предпочитат именно този феромон. Половите феромони играят важна роля в любовта от пръв поглед, която може би трябва да се нарича любов от пръв мирис.

Защо по-рано никой не говореше за феромони?

Защото това е сравнително ново откритие. До 1995 година се смяташе, че човекът не изработва вече феромони, тъй като учените не можеха да ги изолират.

История на откриването

През ХІХ френският натуралист Жан Анри Фабер открил, че женската пеперуда може да привлече в стаята, в която се намира десетки мъжки пеперуди. Той предположил, че пеперудата изпраща някакви химически сигнали, неуловими за човека, но никой по това време не успял да провери това предположение. Едва в края на 50-те години на ХХ век група немски учени успели да изолират секрет от жлезите на пеперуда и да докажат, че на едно от веществата в този секрет самецът реагира също както на присъствие на истинска пеперуда.

През 1959 ентомолозите Питър Карлсон и Мартин Лушер предложили тези вещества да бъдат наречени феромони (от гръцки phero – нося и hormao веществата), които животните отделят около себе си и които предизвикват определени поведенчески или невроендокринни реакции у друго животно от същия вид. Терминът скоро се разпространява не само в научната, но и в популярната литература.

Феромони и хормони

За да разберем какво е това феромони, можем да си спомним за хормоните. Хормоните са химически вещества, които буквално свързват в едно цяло организма, осигуряват бърз обмен на информация между неговите части. Същата роля играят и феромоните, но тяхната задача е да свързват индивидите, принадлежащи към определен животински вид, в двойки, семейства и съобщества.

Напоследък се наблюдава тенденция към разширяване на възгледа за феромоните и към тяхното семейство нерядко се причисляват всякакви вещества, действащи в “химическото” общуване на животните.

Колко добре действа тази химическа сигнализация, управляваща любовното поведение на животните, можем да се убедим, наблюдавайки мъжкото куче, което се втурва по “горещата следи на любовта”, без да се съобразява с опитите на своя стопанин да го върне обратно.

Но нито един експериментатор не успява да получи такава реакция при човек. Защо?

Преди всичко човекът умее да се контролира и да избира мястото, където да се поддаде на сигналите на страстта. Освен това не всички миризми за него носят приятни спомени.

Всъщност човекът отделя ли феромони?

Оказва се, че всички хора естествено произвеждат феромони, като излъчването им става най-вече през потта, обикновенно смесени с други миризми. Когато нашите тела произвеждат тези миризми, те ни помагат да сигнализираме за нашето здраве и плодородие.

Къде е проблемът тогава?

В съвременното общество не е учтиво да миришим лошо, затова се налага да се къпем често ползвайки сапуни и други химикали. Те са ефективни, измиват лошите миризми, но с тях и феромоните. Това е безкраен цикъл. За да не бъдем с лоша миризма (и да се чувстваме привлекателни) премахваме естествените миризми на тялото и ги заменяме със синтетични такива.  Миришем приятно, но вече без тайното ни оръжие с което сигнализираме подсъзнателно на околните за нашата привлекателност.

Бихме могли да засилим нашата собствена продукция на феромони от увеличаване на физическата активност и потене, но ако след това не се изкъпем, това най-вероятно ще доведе до това другите да ни избягват заради преобладаващите неприятни аромати. Само при малцина естествените миризми не са толкова силни, потта им е със слаба миризма и могат се възползват лесно от силата на собствените феромони, а най-големите „очарователи“ са с най-голямо естествено производство на феромони.

Решението

Използвайки продукти съдържащи феромони, може да постигнем желаната хигиена, да излъчваме приятен аромат, и същевременно да не се лишаваме от огромната сила на феромоните. До скоро това не беше възможно, но в началото на настоящия век учените успяха да синтезират изкуствени полови феромони, както женски, така и мъжки. Производството им е изключително скъпо, затова парфюмите с феромони имат по-висока цена, като голямо значение има концентрацията. Имайте предвид, че феромоните са мастни молекули и съчетанието им с парфюм на алкохолна основа може да намали ефективността им тъй като алкохолът разгражда мазнините. Правилната дозировка и съчетанието на различните компоненти са от решаващо значение за ефективността на даден продукт. Нашият опит показа, че най-ефективни са концентрираните продукти без миризма на маслена основа, например този.